Срамежливото дете

„Моля те, моля те, моля те, иди я питай как се казва“, скрит наполовина зад гърби ми 4-годишният Боби с блеснали очи ме подбутва нежно към млада госпожица на същата възраст, клекнала в пясъчника. И пристъпва от крак на крак, без да се показва от „скривалището си“.

Познавам това поведение, когато силно иска нещо. Не отказах помощ. Нещо повече – стоях 15-ина минути по средата на пясъчника като преводач на глухонеми. „Моля те, питай я дали може...?“ Така разговорът минаваше „през мен“ и Боби ми съобщаваше какво още иска да я пита. Случваше се за първи път.

Спомням си това сега, години по-късно, когато виждам и други деца като него, впили ръце в майките си, да стоят и гледат отстрани как останалите хлапета играят. Сигурно много родители като мен се чудят: „Какво му става на това дете?“

Вкъщи не млъква, постоянно говори като малък професор, поучава баба си, дори дава акъл на жената, която го гледа, докато аз съм на работа.
Не бих определила Боби като свито и срамежливо дете. В онзи момент обаче усетих, че иска помощ.

Да помагаме ли

Явно нещо бях пропуснала. И естествено се питах дали трябва да участвам във всичко това.
Етапът мина толкова бързо, че дори не помня беше ли навършил 4 години. Тогава той сам ми показа, че не знае как да се запознава – нещо, което на нас възрастните ни се струва, че се случва от самосебе си и че е най-естественото нещо на света.

Можем ли да помогнем на детето, което е свитичко и необщително? И трябва ли да се месим със съвети и подкрепа, ако характерът му е по-затворен? А ако родителите са убедени, че в детството и те са били малко темерути и трудно са правили контакт и нови запознанства? Или пък ако таткото е на мнение, че това е проява на самостоятелност и на мъжки характер, а майката се тревожи?

Трябва ли и до колко родителите да участват в „създаването“ на приятелства?
Според психолози – начинът на общуване и създаването на приятелства се учи както всички останали умения. И е задача на родителите.

Така че покажете на детето как да се представи, как да попита за името, как да поиска разрешение да се включи и да играе в групата, как да каже довиждане, когато се налага да си тръгне преди другите и да излезе от състезанието.

В този етап може деликатно да организирате хлапетата – да се включите за малко в разпределение на ролите на детската площадка или да очертаете сценарий – само за кратко, разбира се. А след това се оттеглете и наблюдавайте.

Няколко месеца по-късно детето естествено ще се справя с всичко това и вашата намеса не само ще е излишна, но и ще го дразни. Ако то няма братче или сестричка и расте в компания на възрастни, особено ако се гледа от баба и дядо, може да има проблеми с общуването. И да има наистина нужда от вашата подкрепа и насърчаване.

Няма да чуете лелката в детската градина или учителката да се оплаква, защото това хлапе не създава никакви проблеми. Вероятно ще е сред най-тихите и склонни да попиват всяка дума на учителите, няма да става в час и да се разхожда, когато му стане скучно, дори в междучасието ще си намира нещо за рисуване и за четене.

Не чакайте обаче детето да тръгне на градина, още по-малко на училище.

Снимка: Shutterstock

Кога да се намесим

До около 3-годишна възраст е естествено детето да предпочита самотни игри – обикновено компанията на други го дразни и му разваля заниманията. То обича прекомерно много играчките си, агресивно ги пази и не ги отстъпва дори за малко.

Речникът му е още беден, не говори добре, за да може и с думи да убеди някой яростен натрапник да не му пипа играчките или да му ги върне, след като и играл с тях. Възможно е да стои и да страда, докато другите играят с неговите любими камиончета. Или пък с юмручета да си ги защити. Дали със своята беззащитност, или с агресивност детето ви показва, че не може да се справи.

В този етап е по-добре да му намерите компания с по-големи деца. Много често те охотно приемат „свитите“ малчугани. Каките ги включват в игрите, защото винаги има „роля“ за някой, който да носи топката, която е излязла от очертанията на игрището, или да „готви“ на печката, докато те разхождат „децата“ (куклите).

Помощ

На 4-5 години хлапето трябва да е готово за игра в колектив. Може да има нужда от насърчаване, защо няма богат опит и често търси модел – взема го от родителите, семейството, връстниците си. Това е моментът да му помогнете, без да очаквате всичко да се реши от самосебе си.

Спомням си детето на мои приятели, за което се грижеше баба му. Боледуваше много и тя избягваше да го води дори в градинката, за да не се зарази. И когато дойде ред за детска градина, хлапето се втурна към групата с радостен вик: „Деца!“, а те се разбягаха. След това го приеха доста резервирано, а и то имаш проблеми с адаптацията както в детската градина, така и в училището.

Така че вие може да създадете условия – да излизате с приятелски семейства, които имат хлапета на неговата възраст, или да планирате да прекарате лятната ваканция с тях. Може да ги каните на гости у вас, за да може децата да се запознаят и да играят.

На нас с Боби ни помогнаха книжките. В този период всяка вечер четяхме историите на костенурката Франклин. Те станаха любими на Боби – вероятно защото Франклин преодоляваше всички онези „препятствия“, характерни за 4-годишните хлапета.

Ще се ориентирате още от заглавията: „Франклин се извинява“, „Франклин прощава“, „Франклин поздравява приятелите“, „Франклин има нов приятел“, „Франклин посреща гости“ – за всяка житейска ситуация с много картинки и примери детето научава как неговият любим герой се е справил, как е преодолял страха си, незнанието, как е постъпил...

С Боби открихме поредицата точно навреме – малко преди да тръгне на детска градина, а и след това много ни помогна.

Мона Василева